Bulgari vilage

Bulgari_vilage
село Българи
Село Българи се намира в източната част на планината Странджа. Разположено е върху плоския гръб на един рид заобиколен от дълбоки долчини, на 17 км от Царево.

История
В землището на селото в местността Калдъръма има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 м. Направлението е от морето към Малко Търново. Северно от селото в местността Градището се намира тракийска и късноантична крепост. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. На около 2 км северозападно от селото в местностите Рупите и Скуриите се откриват останки от металургична дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 км югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата", с диаметър 35 м. се намира в местността Шумяка (южно от Българи).

В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. - една година след завладяването на Константинопол. Впоследствие през втората половина на 17 век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало.

От Българи има участници в Гръцката революция от 1821 г. Според документи Българи и Мързево (Кондолово) дават четири жертви след потушаване на бунта за освобождение на Гърция. След Руско-турската война от 1828-29 година жители на Българи се изселват в Южна Русия. След две години една част от тях се връщат.

Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана в Лондон от Джеймс Уайд през 1829 г. и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война. След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в Кюприя (днес Приморско). През 1903 г. по време на Преображенското въстание селото е изгорено.

Селото влиза в границите на България след Балканската война в 1913 година. Българи е център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През двадесетте гдини жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб”. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. - 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи. Сега има 182 жители.
източник: bg.wikipedia.org